БЪЛГАРСКИТЕ МАСКАРАДНИ ИГРИ

........В историята на културата на българите има запазен спомен за един древен акт на културност. Акт, чието значение е толкова голямо, колкото да кажем, откритието на огъня. Това е умението за маскарадност, умението, когато човек е установил, че може да се представя зад маската. Днес трудно можем да разберем неговата евристичност. Някога маскарадността не е била просто забава, а е била тип социална игра. С нейна помощ човекът е успявал да подреди себе си в света, в който е живеел, в света, който той е превръщал от Природа в Култура. С помощта на маската човекът е подреждал отношенията си към макро и микрокосмоса и го е превръщал в образи - образи на "доброто" и "злото", на "плодородието", образи на мъжката изначална плодовитост, на женската раждаемост, всъщност образи, етностереотипи, познати ни и днес, но май, сме позабравили техните смисли...

........В класическата фолклорна култура на българите са се маскирали ергените, момите, омъжените жени по време на най-женския празник - Бабинден (8 януари), маскирали са се "на сладка ракия" по време на сватба. Някога са казвали, че ерген, който не е играл 6 маскарада, не ставал за женитба.

........Маскарадните игри у нас имат разни названия - кукери, сирвискаре, мечкаре, старци и др. У нас и до днес се маскират по Коледа - Сурва, през Тодорова неделя и в края на лятото, когато вече е прибран от полето урожаят. Играещите се предрешават в кожи (овчи или кози) носят огромни или не дотам, маски, наричани ликове, сурати, образи. Сред маскарадната група се открояват и роли Кукерска баба, Камила, Войвода, Младоженек и Булка, Циганин и Циганка - все древни митологични образи разказващи, разиграващи "сцени" от митологичното битие, от онова минало, когато е станал светът, когато е бил подреден от Патриарха, от онзи Мъж, който умеел да заоре земята - Майка, който е умеел да се ожени за избраната от него. Всъщност днес маскираните игри носят привкуса на забавата. В тях могат да бъдат открити наченките на битова комедия и в повечето случаи възприемаме тези игри като народен театър.

........В наши дни мястото, където можете да видите невероятното разнообразие от маски, да почувствате страхотния ритъм на тюмбелеците, на хлопките, на чановете, с които задължително са обкичени маскираните, а в скоби казано, тези шумове прогонват лошотиите от плодородната земя. Всичко това можете да видите на един от най-интересните празници - на Фестивала на маскарадните игри. Този празник не случайно се провежда през две-три години в гр.Перник. Защото именно в Пернишко е все още жива прастарата традиция мъжете по Васильов ден да се маскират и в навечерието на Сурва Година (14 януари ст. ст.) да прогонват лошото, в очакване на доброто...!